История на подправките

 

Светът на подправките

В далечното минало е било така: цената на шафрана, ванилията, индийското орехче и другите екзотични подправки се е равнявала на теглото им в злато. Търговията с тях е носела огромни богатства на отделни владетели и градове, те са били причина колониалните сили да се сражават за контрол над 'пътя на подправките' и често нелегалните търговци плащали с живота си, когато бъдат разкрити. За билките и подправките се носят и до днес много легенди, свързани с тяхното откриване, с вълшебните им качества,  с любопитни факти и любовни истории около тях. 

Сега е друго: всеки има в своята кухня най-разнообразни билки и подправки от цял свят. Всички можем да се наслаждаваме на   това специално "нещо" , което те добавят в нашите ястия. Днес единствената опасност, пред която сме изправени е, увлечени от любимите ни подправки, да прекалим с тях. Всичко, от което се нуждаем, когато искаме да придадем нотка изненада на ястието си, е в нашата кухня и нашия магазин. Изборът е огромен. Трябва ни само желание да експериментираме и да се радваме на  нови и нови познания. Затова КОТАНИ ви подарява тази "Енциклопедия на подправките", която да бъде ваш пътеводител в чудния свят на вкусовете и ароматите, на идеите, творчеството  и насладата. Гответе и  забавлявайте с КОТАНИ!

Преди много, много време

Търговията с подправки е играла много важна роля в историята. В миналото тя е била въпрос на богатство и власт. Много ценни подправки идвали от Индия, Китай и Индонезия. Те се търгували от ограничен кръг търговци. През Средновековието подправките попадат под контрола на османските владетели, които натрупали огромни състояния чрез тях. Затова редица мореплаватели многократно се опитвали да търсят нов път към Индия, за да избегнат османския монопол.

 

История от хилядолетия

Подправките са използвани още в праисторическо време. Кимион е открит в жилища от каменната ера. Древните египтяни са използвали лук, чесън, ким и хвойна преди 5000 години не само като подправки, но и с лечебна цел. Подправките са били познати също така в Месопотамия. В Китай през 3000 - 4000 год. преди новата ера са използвали анасон, шафран и джинджифил.

 

Философите и древните лечители са познавали много билки и подправки, които и днес използваме още преди 2500 години. Те в далечното минало са били използвани предимно  с лечебна цел. Александър Македонски донесъл след походите си в Индия и Персия черен пипер и канела. Вносните подправки се считали в древна Гърция като знак за благосъстояние. Преди 2000 години римляните започнали да изучават подправките и да ги култивират. Юлий Цезар също опитал при своите походи да преодолее търговския монопол над подправките на арабите, които продавали подправките си на висока цена.  

 

През 8ми и 9ти век Бенедиктински монаси пренесли от Алпите редица билки и подправки в Средна и Западна Европа. Хилдегард от Бинген е известна с това, че през 12 век започнала култивирано отглеждане на редица подправки и билки като съчетавала успешно знанията на древните гърци и римляни с народната медицина и популяризирала своя опит.

 

През 13в. Венецианският търговец Марко Поло за пъви път донесъл в Европа индийско орехче и карамфил, също така черен пипер, джинджифил и канела. По това време подправките били скъпи колкото златото. В края на 15в. Колумб не успява да открие ценните индийски подправки в Америка, която той първоначално приел за Индия. Но неговият доктор Диего Чанса открил лютото чили и го пренесъл в Европа. Тогава, когато Христофор Колумб открива Америка, португалецът Васко Да Гама стига по море до Калкута и  по този начин през 1498  слага край на османския търговски монопол. А с откриването на морския път до Индия приключва монополната търговска сила на Венеция. 

 

В началото на 16. век  Херман Корте донася какаови зърна от Америка, както и ваниловата шушулка от Мексико като ароматно растение. По това време се стигнало дори до унищожаване на плантации с подправки в Португалия, за да се държат техните цени по-високи. Към края на 16. век холандците и испанците започнали сериозно да атакуват силната позиция на Португалия в търговията с подправки. Франциско Хернандес де Толедо открива при едно пътешествие по поръчка на крал Филип Втори странен пипер, който всъщност бил добре познатият ни бахар.

В началото на 17 век холандците успели да изместят португалците от световната търговия с подправки. Те се превърнали в строги и безпощадни пазители на монопола си. В Цейлон те издали закон за контролираното засаждане на канелени и мускатови дървета. За неспазването му се прилагало смъртно наказание. Малко след това британците засилили господството си в Индия и по този начин се стигнало до последващ монопол в търговията с подправки. През 1770 година Пиер Пуавр, френският губернатор на остров Мавриций, успял да изнесе мускатово дърво от Молукските острови (индонезийска островна група), за да разруши монопола. По това време французите успели да пренесат и отгледат карамфил и на други острови. От този момент световното производство рязко се повишило. С по-лесната търговия и все по-добрите транспортни възможности паднали цените на подправките и се разширило тяхното разпространение.